Мило дневниче,
днес в училище едно бяло момче ме удари по задника в междучасието. Нямаше учители или някой, който да види какво е станало, затова трябваше да се защитя. Обърнах се и му ударих шамар. Той не го очакваше и веднага ме нарече расистка. Уплаших се от тази страшна дума и за секунда онемях. Той веднага изтича нанякъде и след малко учителката и директорката ме извика в кабинета на втория етаж, където влизат само лошите ученици и тези, които ги наказват. Бях много изплашена. Скоро дойдоха и моите, и неговите родители и директорката обясни на нашите, че съм го ударила, защото съм расистка и че трябва повече да говорят с мен на тази тема. Опитах се да се защитя, като обясня, че той пръв ме е ударил, но никой не ме чу. Защото расизъм има само срещу черните. 

Историята е по истински случай, но с разменен цвят на кожата. Представете си какъв скандал би било, ако беше във варианта, в който я разказах.

Защото расизъм срещу белите не съществува като понятие.